Любов

female_sg (Боряна)
103 1295

4.11.2009 г., 21:46 ч.

Поезия

451 1 2

Любов

И сега съм там, при всички други. Раздавам се на шепи прах,

първата на теб подадох, богато да насипеш пътеката към тях.

Мой молитвен блян. Ти! След теб – пепелта от жар и свян.

Ръцете със стените се напукват. Светът - еднопосочно ням.

Като чаша с хилядите драскотини, прозрачно ми личиш,

до днес останала орисана да търся несъществуващия път...

Знам, когато една любов живее, настъпва есен, дава плодове,

в своя най-чист сняг умира, да се прероди във времето море...

Знам, в друг живот, в друга длан, в душата друга, там,

до моята, на брегове разпъната от спомен преживян.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.