12.01.2018 г., 23:14 ч.

С разширени зеници 

637 20 18

© Райна Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mkr22 (Мария Радкова)
    Аплодисменти!
  • RainaVakova (Райна)
    Благодаря , че ви има!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ти наистина повдигаш поетичното ниво в сайта и го правиш по категоричен начин с прекрасната си поезия! Неподражаема сила на внушението с метафоричност, която води читателите до екстаз! Няма да се уморя да те аплодирам, талантливке!
  • Веси_Еси (Еси)
    Прекрасно! Силни аплодисменти!
  • Роби (Роберт)
    С възхищение пред умението да създаваш красота!...
    И с благодарност, че ни потапяш в своя неповторим поетичен свят!...
  • voda (Елица Ангелова)
    И тук го прочетох с възхита, Райне.
    Споделям казаното от Мисана и те поздравявам че повдигаш нивото в сайта.
    Вдъхновени и творчески да са дните ти!
  • RainaVakova (Райна)
    Много сте ми скъпи...благодаря ви сърдечно!
  • vladetoned (Владислав Недялков)
    Много красива и неподражаема поетична образност прелива от всеки стих. Сърдечно те поздравявам за хубавото стихотворение, Райна!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Красиво е - лично, изстрадано...
  • stenli499 (Станислава)
    Има рани, за които хлябът и виното не са достатъчни. Райне, не знам за любовта и тъгата, но определено вдъхновението се възползва от паничената ти гостоприемност на 100%.
  • Eipril (Хари Спасов)
    "Ранените птици!"
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Четох с "Разширени зеници".Прекрасен стих!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    Прекрасна поезия! Налага се ти да превъзваш ранените птици!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Благодаря, за Поезията!
  • Довереница (Дочка Василева)
    "От една ли паница гощавам
    Любов и Тъга,
    че едната е сита, а другата вечно ме хапе?"

    Впечатляващо и очарователно!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Гениално нямам думи! Потопих се в едно непознато измерение, а усещането е нарисувано ярко и запомнящо се!
  • RainaVakova (Райна)
    Благодаря, Младене и вие ми залипсвахте....ще се четем, приятелю!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Силна поетична изповед! Пиршество на поетичната образност. Сякаш стремглаво тичах по главозамайваща естетическа стълба, докато стигнах до редовете:

    "Нямам пулс, даже поглед и думи.
    В паметта пиршествата са все от сълзи
    дето мият краката на мумии."

    И като отговор, сякаш даден от небето, последва:

    "Та защо да ми трябват и вино, и хляб...
    и Луна с разширени зеници...
    Не очаква от никого моят инат
    да превърже ранените птици."

    Великолепно стихотворение! Поставям в Любими. Липсваше, Райна!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.