Любов
И сега съм там, при всички други. Раздавам се на шепи прах,
първата на теб подадох, богато да насипеш пътеката към тях.
Мой молитвен блян. Ти! След теб – пепелта от жар и свян.
Ръцете със стените се напукват. Светът - еднопосочно ням.
Като чаша с хилядите драскотини, прозрачно ми личиш,
до днес останала орисана да търся несъществуващия път...
Знам, когато една любов живее, настъпва есен, дава плодове,
в своя най-чист сняг умира, да се прероди във времето море...
Знам, в друг живот, в друга длан, в душата друга, там,
до моята, на брегове разпъната от спомен преживян.