Любов
На мъжа до мен
Виж, в очите ми греят искри,
нощем слънцето в тях се скри,
сякаш топъл огън посред зима,
така съм, нали до мен те има.
Виж, устните повтарят твойто име,
сякаш си молитва, любима рима.
И в тишината тихо ти прошепвам,
нов свят създала съм за тебе.
Виж, тялото ми днес от страст гори,
ръката ми, протегната трепери.
Защото знаеш, ти си мойте дни,
защото свое бъдеще нарече ме и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
