На мъжа до мен
Виж, в очите ми греят искри,
нощем слънцето в тях се скри,
сякаш топъл огън посред зима,
така съм, нали до мен те има.
Виж, устните повтарят твойто име,
сякаш си молитва, любима рима.
И в тишината тихо ти прошепвам,
нов свят създала съм за тебе.
Виж, тялото ми днес от страст гори,
ръката ми, протегната трепери.
Защото знаеш, ти си мойте дни,
защото свое бъдеще нарече ме и ти.
© Александра Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
