Любов
Любов
Голи мечти и солени сълзи... сбъднато вчера,
с бавните стъпки на времето, днес съм поела
към претеглен свят, в шепи сбирам се в грях,
в тъмните сенки на мрака, ръся обич и... прах.
В мощта на недрата с вековният, вечният зов,
разстилам в злостта, безмерна в безкрая Любов,
осъмнала в нощите тъмни, самотна надежда боли,
нагарчат сълзите, съмване... същността ми гори.
Днес любовта, жадна, притихна… Утре, дали,
ще бъда загърната, светла и жива в нови звезди!?
И сричам нащърбено в теб, в отминало вричам
се плаха и няма, и в зряла тъга живея, обичам.
А твойта дива, луда, бясна и щура, сива съдба,
смирено потъва безлична в съня. Преваля нощта,
там нетърпимо, безмълвно мечтае безкрая,
как без мене и обич... как да се буди не знае.
Между вчера и днес... безвремие в шепите свят,
там деня бездъхно търси нощта омайна... и цвят,
с теб сме едно... сега... но безличен, различен,
с напукани устни сричаш страстно, обичен.
Мечтите оголени в миг, в шепи сбирали грях.
Между вчера и днес твойто време пилее се в прах.
Тази нощ, твойта самотна, безлична любов ще поема,
от тебе своето утре в забравено вчера ще взема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
