18.09.2014 г., 17:28 ч.

Любов 

  Поезия » Любовна
1139 1 11

Но тъй като (внезапно), заваля,
а вятърът е свикнал да не плаче,
извиках. Към прииждащия Мрак.
И знаех, че си Ти. И се вторачих!

И после те открих... А в Утринта,
щурчето (без да иска), се издаде.
Не спираше концерта си, хлапак.
А в мене пък мечтите бяха млади.

И можех да преглъщам. Самота!
И знаех да се радвам. И на птиче.
Да влизам във поредния антракт!
(Понякога). Защото те Обичам...

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми ... - без да искам се издадох ...
  • "И знаех да се радвам. И на птиче.
    Да влизам във поредния антракт"

    Голямото е в малките неща.
    Изплъзва се край грижи и проблеми
    прескача плетове от тишина.
    Раздава на щастливите от времето си.

    Аплодисменти и от мен!Впечатляваща емоционалност!
  • "И знаех да се радвам. И на птиче."
  • Хареса ми , защото го почувствах . Чудно е
  • Много ми хареса!
  • Красиво и топло!
  • Благодаря ви!
  • Красиво... Поздрави!
  • Впечатлена съм най-вече от езика ти...разбира се, и емоцията е важна тук (все пак за любов и с любов пишем), но не всеки умее да поднася така добре това, което му е на сърцето.
    Адмирации!
  • Много хубав стих и много добър изказ. Харесвам тези, които с малко думи казват много.И чувствата, родили този стих заслужават уважение. Така е в живота - който не може да се радва на малкото, няма да оцени и голямото. А любовта... е война. Не всеки може да е добър пълководец, някой са само войници - едни убиват, други ги убиват.
  • Поздравявам те за хубавото стихотворение!
Предложения
: ??:??