ЛЮБОВ
ЛЮБОВ
Все по-често мисля си за края.
Може би ще си отида млад,
разменил примамливото в рая
за любов към този грешен свят.
Да, любов! Макар несподелена,
непонятна, може би, за друг,
но за мен – пречистваща и земна,
колкото е земно всичко тук.
И дано когато си отивам,
да е със отворени очи.
Жаден поглед в този свят ще впивам,
даже и пред райските врати.
1997 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
Чудесно е!
