12.02.2015 г., 17:37

Любов

964 0 0

Любов

 

Какво направи, та се влюбих

и покоя в душата си изгубих.

 

Само подаде своята ръка

и аз предадох се на мига.

 

Превзе ми деня, превзе ми нощта

и нямам сили аз да спра.

 

Съдба ли бе или пък магия

как сред всички успях да те открия.

 

Съзрях в очите ти аз светлина,

надежда за любов е може би това.

 

Искра нежна докосна ми сърцето

и пробуди в мен детето.

 

Да, това е любовта!

 

Тя витае навсякъде около нас,

сподели я мигновено в този час.

 

Ивелина Стойова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Стойова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...