Любов
За всеки по малко ще има,
от тази фалшива любов,
която в студените зими
ще топли със огън легло.
Когато дланта ми те чака.
В очите ми лъвове спят.
Съблечени, плуват във мрака.
Девици с божествена плът.
А кожата пее горещо.
И устните стават на жар.
Догарят от мигове свещи,
във някакъв светъл олтар.
Живота е странен. Чудесен!
На него му трябва Любов.
Тогава ще стане на песен,
изпята в красиво легло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
