За всеки по малко ще има,
от тази фалшива любов,
която в студените зими
ще топли със огън легло.
Когато дланта ми те чака.
В очите ми лъвове спят.
Съблечени, плуват във мрака.
Девици с божествена плът.
А кожата пее горещо.
И устните стават на жар.
Догарят от мигове свещи,
във някакъв светъл олтар.
Живота е странен. Чудесен!
На него му трябва Любов.
Тогава ще стане на песен,
изпята в красиво легло.
© Димитър Драганов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
