“Любов”
Любовта е пробуждане
И всеки от всеки нека отпие
И всеки от всеки нека опита,
със жалостен дъх
Да разпита
За Любовта
Къде е виждали ли сте я скоро?
А тя била навсякъде
Отдолу под прозореца, във близкото метро и зад обора
Не вярват хората, трептенето на миглите издава в душите им ужасно странна пустота
А с любовта да се пробудят не е никак трудно
В сърцата да поникне стръкче свобода
Когато Любовта не е навсякъде
И няма я отдолу под прозореца.
Отпий от мен и моята тъга
Това ще те пробуди някак си
Но до тогава вярвяй в Обичта
Не си мисли че тя е някаква измислица и тясна улица без край
Свещена е и не на ушким
От Любовта си съм оголен
От Любовта си съм сломен
Но вярвам и до днес че мога
Със любовта да се събудя
Последен вик към Любовта извиквам и няма вече да тъжа
Луната е безумно тиха и падат и последните листа
А тя Любов е и будна най-вече през нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Синьо момиче Всички права запазени
