Любовта е пробуждане 

И всеки от всеки нека отпие

И всеки от всеки нека опита,

със жалостен дъх

Да разпита

За Любовта 

Къде е виждали ли сте я скоро?

А тя била навсякъде

Отдолу под прозореца, във близкото метро и зад обора

Не вярват хората, трептенето на миглите издава в душите им ужасно странна  пустота

А с любовта да се пробудят не е никак трудно

В сърцата да поникне стръкче свобода

Когато Любовта не е навсякъде 

И няма я отдолу под прозореца.

Отпий от мен и моята тъга

Това ще те пробуди някак си

Но до тогава вярвяй в Обичта

Не си мисли че тя е някаква измислица и тясна улица без край

Свещена е и не на ушким

От Любовта си съм оголен 

От Любовта си съм сломен

Но вярвам и до днес че мога

Със любовта да се събудя

Последен вик към Любовта извиквам и няма вече да тъжа 

Луната е безумно тиха и падат и последните листа

А тя Любов е и будна най-вече през нощта!