10.03.2008 г., 10:28

Любов фатална като смърт

1.7K 0 10

Безмълвие под звезден сaркофаг,

разбираш, че за теб е отредено,

пред портите на плачещия мрак

да пееш за цветята неродени.

 

Докосвания, жарки като смърт,

в невъзможно истинска балада

и ти намираш раждане и плът -

безценна незаслужена награда.

 

Заслужил ли си този благослов,

ти скита ли с танцуващия вятър,

достатъчно ли страда за любов,

за да попаднеш в нежният и кратер?

 

И тя изгрява като херувим

една къдрица всичко заслепява,

а изгревът на образа любим

живота на слепеца озарява.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкош!!!!
  • достатъчно ли страда за любов,

    за да попаднеш в нежният и кратер?



    И тя изгрява като херувим

    една къдрица всичко заслепява,

    а изгревът на образа любим

    живота на слепеца озарява.

    !!!*
  • Благодаря на всики, които харесаха написаното.
  • Нямам думи- невероятен стих!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • И мен ме кефи! Поздрави!
    Геврече, ае са моа дишаш по-спокойно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...