Любов фатална като смърт
Безмълвие под звезден сaркофаг,
разбираш, че за теб е отредено,
пред портите на плачещия мрак
да пееш за цветята неродени.
Докосвания, жарки като смърт,
в невъзможно истинска балада
и ти намираш раждане и плът -
безценна незаслужена награда.
Заслужил ли си този благослов,
ти скита ли с танцуващия вятър,
достатъчно ли страда за любов,
за да попаднеш в нежният и кратер?
И тя изгрява като херувим
една къдрица всичко заслепява,
а изгревът на образа любим
живота на слепеца озарява.
© Авитохол All rights reserved.
