Всеки, навсякъде е сам за никъде,
миналите белези се стараем да прикриваме.
Невидимата красота случайно ли не виждаме...
На любимия човек: "Сбогом" след "Довиждане".
Така светът ли бил устроен,
отново на щастлив ще съм престорен.
Вик в душата ми затворен,
за чудесата на живота пътят ми отворен.
Всички имат свойта меланхолия,
романтични драми с предистория.
Аз също съм един от тях,
трепети и мигове, любов и грях...