Не ме е страх от твоята омраза.

Не, няма да ѝ се поддам.

Тя би ми подействала като зараза.

Би потушила моя плам.

Зная, някъде дълбоко в теб

Истинска любов и доброта се крият.

Но като в една  безкрайна степ,

Доста трудно е да се открият.

От омраза и любов не ме е страх.

Те толкоз много си приличат.

Тъй крехка е границата между тях.

Оставиш ли се, като лавина те повличат.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Туй, от което аз изпитвам страх,

Без капчица съмнение

Е твоят ироничен смях,

И най накрая, твоето презрение.

Но вече не изпитвам страх,

А само смут и съжаление.

Най-хубавото ти превърна в прах!

За да намериш удовлетворение.

От омраза и любов не ме е страх.

Те двете толкоз си приличат.

Отдаваш им се и потъваш в тях,

Докато станеш безразличен.

                          Теодор  Т. Николов

                                           15.04.2011.