Любов и омраза
Не ме е страх от твоята омраза.
Не, няма да ѝ се поддам.
Тя би ми подействала като зараза.
Би потушила моя плам.
Зная, някъде дълбоко в теб
Истинска любов и доброта се крият.
Но като в една безкрайна степ,
Доста трудно е да се открият.
От омраза и любов не ме е страх.
Те толкоз много си приличат.
Тъй крехка е границата между тях.
Оставиш ли се, като лавина те повличат.
Туй, от което аз изпитвам страх,
Без капчица съмнение
Е твоят ироничен смях,
И най накрая, твоето презрение.
Но вече не изпитвам страх,
А само смут и съжаление.
Най-хубавото ти превърна в прах!
За да намериш удовлетворение.
От омраза и любов не ме е страх.
Те двете толкоз си приличат.
Отдаваш им се и потъваш в тях,
Докато станеш безразличен.
Теодор Т. Николов
15.04.2011.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Николов Всички права запазени
