10.12.2008 г., 4:43

Любов и омраза

1K 0 0

 

Как така двете чувства най-крайни са в мен?


Омраза, любов?

Бил ли си някога за това ти готов?

 

Защото аз не бях

и не зная какво сега да направя.

Защото за мене е грях,

от който се мъча ли мъча да се избавя.

 

Възможно ли е
да умирам от любов

и в същото време
да мразя характера ти суров?


Възможно ли е
да те обичам повече от всичко на света

и в същото време
от яд омраза в себе си да тая?

 

Обичам, когато те мразя.

И мразя, щом пак те обикна.

 

А знаеш ли, 
че  това ми се случва
през минути и часове?

Знаеш ли,
че щом те погледна,
омразата ми се превръща
 в нежна и невинна обич на дете?

 

И на себе си не мога да го обясня,

любов и омраза?

Сякаш сама в падението си безпомощно лазя.

 

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...