Как така двете чувства най-крайни са в мен?
Омраза, любов?
Бил ли си някога за това ти готов?
Защото аз не бях
и не зная какво сега да направя.
Защото за мене е грях,
от който се мъча ли мъча да се избавя.
Възможно ли е
да умирам от любов
и в същото време
да мразя характера ти суров?
Възможно ли е
да те обичам повече от всичко на света
и в същото време
от яд омраза в себе си да тая?
Обичам, когато те мразя.
И мразя, щом пак те обикна.
А знаеш ли,
че това ми се случва
през минути и часове?
Знаеш ли,
че щом те погледна,
омразата ми се превръща
в нежна и невинна обич на дете?
И на себе си не мога да го обясня,
любов и омраза?
Сякаш сама в падението си безпомощно лазя.
2007
© Радена Всички права запазени