Dec 10, 2008, 4:43 AM

Любов и омраза

  Poetry » Love
1K 0 0

 

Как така двете чувства най-крайни са в мен?


Омраза, любов?

Бил ли си някога за това ти готов?

 

Защото аз не бях

и не зная какво сега да направя.

Защото за мене е грях,

от който се мъча ли мъча да се избавя.

 

Възможно ли е
да умирам от любов

и в същото време
да мразя характера ти суров?


Възможно ли е
да те обичам повече от всичко на света

и в същото време
от яд омраза в себе си да тая?

 

Обичам, когато те мразя.

И мразя, щом пак те обикна.

 

А знаеш ли, 
че  това ми се случва
през минути и часове?

Знаеш ли,
че щом те погледна,
омразата ми се превръща
 в нежна и невинна обич на дете?

 

И на себе си не мога да го обясня,

любов и омраза?

Сякаш сама в падението си безпомощно лазя.

 

2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...