Обича ме, не ме обича,
обича ме, не ме обича... вече!
Броя на кактуса бодлите,
бодат и впиват се в плътта ми
и капки кръв по кактуса остават.
И, както кактуса цъфти
веднъж в годината за ден,
а вечерта умира
тъй аз щастлива бях с теб
в една година.
Сега броя бодлите,
бодат ме те,
а кръвта ми на кактуса,
като цветя цъфтят.
© Румяна Щерева Всички права запазени