12.02.2021 г., 23:10

Любов, кръв и цъфнал цвят

727 1 6

Обича ме, не ме обича,

обича ме, не ме обича... вече!

 

Броя на кактуса бодлите,

бодат и впиват се в плътта ми

и капки кръв по кактуса остават.

 

И, както кактуса цъфти

веднъж в годината за ден,

а вечерта умира

тъй аз щастлива бях с теб

в една година.

 

Сега броя бодлите,

бодат ме те,

а кръвта ми на кактуса,

като цветя цъфтят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Иван! Ако живота се върне-да, но любовта-" Счупеното е, счупено и аз предпочитам да се сещам за него в най-хубавият му вид ,отколкото да го залепя и винаги да виждам слепените места"
  • Прочувствен и малко тъжен стих!
    "Там където е текла вода, може пак да тече".
    Там където е минала любовта, може пак да се завърне!
    Поздравления, Румяна!
  • Благодаря Николай, поздрави и от мен!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Руми!
  • Добро утро,светло, слънчево!
    "Колко Ти струва...годината обич!"
    Благодаря от сърце!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...