Обича ме, не ме обича,
обича ме, не ме обича... вече!
Броя на кактуса бодлите,
бодат и впиват се в плътта ми
и капки кръв по кактуса остават.
И, както кактуса цъфти
веднъж в годината за ден,
а вечерта умира
тъй аз щастлива бях с теб
в една година.
Сега броя бодлите,
бодат ме те,
а кръвта ми на кактуса,
като цветя цъфтят.
© Румяна Щерева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
