Любов ли е
и я заключиш, там ще изгори
като свещица в инкрустиран свещник,
от лампи със изкуствени лъчи.
Ще свети, но сърцето ще пустее,
залостена в килия ще мълчи,
макар край нея с патос да се веят
гирлянди от натруфени мечти.
Любов ли е, на възел щом я вържеш,
пристегната без въздух ще крещи.
Гневи се, щом насилствено я следваш.
Обсебена, линее и скърби.
Положиш ли я нейде нависоко
като трофей за показ, зли очи
ще дебнат да я сграбчат и жестоко
от идол... ще превърнат я в сълзи.
Любов ли е, дари ù свободата
и изборът... да може да лети.
Пречупиш ли дори за миг крилата,
при тебе да се върне... забрави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени