Любов ли е?
Понякога ми липсваш. Колко странно!
А друг път така да те мразя.
Уж все си тръгвам, а накрая оставам.
И заедно в локвите газим.
Избягвам те, нали така се забравя.
И ти ми го връщаш по същия начин.
Но твърде често не се получава.
И пак се намираме и заедно крачим.
Но пътят, по който поемаме двамата,
е целия осеян от камъни
Раняваме се, а после ближем си раните.
Цяло бедствие сме - пожарени пламъци.
Един път се мразим нестихващо,
а друг път разделени не можем.
И седя и в тебе притисната
си мисля как така е толкова сложно.
И това любов ли е, питам се.
Понякога прилича на наказание.
Но казват, че истинското обичане
не на всеки може да е призвание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рали Всички права запазени
