Понякога ми липсваш. Колко странно!
А друг път така да те мразя.
Уж все си тръгвам, а накрая оставам.
И заедно в локвите газим.
Избягвам те, нали така се забравя.
И ти ми го връщаш по същия начин.
Но твърде често не се получава.
И пак се намираме и заедно крачим.
Но пътят, по който поемаме двамата,
е целия осеян от камъни
Раняваме се, а после ближем си раните.
Цяло бедствие сме - пожарени пламъци. ...