Любов ли е това във други да се вричаш,

а мене ужким продължаваш да обичаш?

Любов ли е това, да се омъжваш  ти от съжаление,

а мене да отпращаш във забвение?

Любов ли е това да ме разкараш заради богат?

В какво се мъчиш мен да убедиш, 

когато искаш да живееш във палат,

а мене да разкараш?

Любов ли е това да ми се караш, щом звъня ти без причина?

Любов ли е да ми се правиш на началник лош,

аз исках теб да обожавам без причина,

а ти ме отврати от себе си завинаги.

Любов ли е и моето да нямам гордост,

че без да искам тел-а ми те е набрал,

нахока ме, заплаши ме, обиди ме със гордост,

че, видиш ли, си хванала магната на петрол...

А тебе те обикнах със компромис,

говореше за нея негативи,

повярвах ти, изтрих я от душата си 

и после страдах като амсалак.

И кво да правя ся, кажете ми, другари,

разлюбих моята богиня, защото съм си слаб,

сега "обичам" дявол в женска кожа ,

защото съм безволев и глупак.