Любов на клетъчно ниво

2.03.2018 г., 0:45 ч.

Поезия » Любовна

1170 4 4

Ядрото на свободата е в окото на рибата,

побеляло от последния сняг.

Хвърчилата са хриле на небето

за командното му дишане,

когато от глухарчетата киха

и е подранила пролетта.

Лудостта на ветровете е безкрайно тиха,

шепотът ги спъва на неродените листа.

Сънят на мечката е намалял до лешник.

Пчелите протестират против захаросаната им заблуда.

Молци се любят в неподредения мисловен дрешник,

додето вишневият аромат на твойта нощница ме буди.

Косата си захващаш призори

с релсите, които ме отдалечават

от лавата на римите недоизречени.

Изпращаш ме, дори не се обръщаш.

И тръгвам гол,

облечен само с нашата любов,

обречена да бъде само петъчна

между чехълчета две /едното е под чехъл/

на клетъчно ниво.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-01-04T00:33:29+02:00

Харесва ми!
stenli499 (Станислава)

2018-03-07T22:37:06+02:00

Обречеността е спорно понятие, когато се отнася за чехълчета в ранна пролет.
Но пък точно отвореният петъчен край прави този стих очарователен!
Поздрав и от мен!
Plevel (Силвия Илиева)

2018-03-04T03:05:56+02:00

Нестандартно и завладяващо! Поздравления!
Katriona (Кети Рашева)

2018-03-02T11:26:39+02:00

Много оригинален поглед върху живота изобщо - на клетъчно ниво!