Любов на клетъчно ниво
Ядрото на свободата е в окото на рибата,
побеляло от последния сняг.
Хвърчилата са хриле на небето
за командното му дишане,
когато от глухарчетата киха
и е подранила пролетта.
Лудостта на ветровете е безкрайно тиха,
шепотът ги спъва на неродените листа.
Сънят на мечката е намалял до лешник.
Пчелите протестират против захаросаната им заблуда.
Молци се любят в неподредения мисловен дрешник,
додето вишневият аромат на твойта нощница ме буди.
Косата си захващаш призори
с релсите, които ме отдалечават
от лавата на римите недоизречени.
Изпращаш ме, дори не се обръщаш.
И тръгвам гол,
облечен само с нашата любов,
обречена да бъде само петъчна
между чехълчета две /едното е под чехъл/
на клетъчно ниво.
© Милко Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми!
-
Обречеността е спорно понятие, когато се отнася за чехълчета в ранна пролет.
Но пък точно отвореният петъчен край прави този стих очарователен!
Поздрав и от мен! -
Нестандартно и завладяващо! Поздравления!
-
Много оригинален поглед върху живота изобщо - на клетъчно ниво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
