Любов на клетъчно ниво
Ядрото на свободата е в окото на рибата,
побеляло от последния сняг.
Хвърчилата са хриле на небето
за командното му дишане,
когато от глухарчетата киха
и е подранила пролетта.
Лудостта на ветровете е безкрайно тиха,
шепотът ги спъва на неродените листа.
Сънят на мечката е намалял до лешник.
Пчелите протестират против захаросаната им заблуда.
Молци се любят в неподредения мисловен дрешник,
додето вишневият аромат на твойта нощница ме буди.
Косата си захващаш призори
с релсите, които ме отдалечават
от лавата на римите недоизречени.
Изпращаш ме, дори не се обръщаш.
И тръгвам гол,
облечен само с нашата любов,
обречена да бъде само петъчна
между чехълчета две /едното е под чехъл/
на клетъчно ниво.
© Милко Христов All rights reserved.
