Любов надве-натри.
И после пак раздяла.
Наглед изглеждаш цяла.
Но вътре, знам, гори.
Любов надве-натри.
Минаваш през леглото само.
Но кой ще ти предложи рамо,
душата щом боли?
Любов надве-натри.
И няколко бонбона.
А после - край с нагона.
И "чао" призори.
Гримът ти се изтри.
На туй любов се казва.
А после - чужда пазва.
Любов... надве-натри.
© Зорница Станчева Всички права запазени
Много болка от такива любови! И замръзнали сълзи....
Поздравления за стихото!