В един апартамент панелен,

в празничния ден неделен -

беше по Велики пости -

пристигнаха от село гости.

Не бяха тръгнали за кратко.

Довели бяха даже Радко -

домашния си котарак,

със косъм черен, с вит мустак...

Стопаните пък имаха си котка.

Не простичка Писана кротка,

а сладка, пухкава Персийка -

бяла, нежна, гиздосийка!

Е, палавичка беше тя,

та щом котакът я съзря

снага как кърши с лека стъпка,

разтърси  го любовна тръпка.

Това се случи през април,

хормонът бе го подлудил,

а Мацката бе просто чудо!

Влюби се котакът лудо,

въздиша, мърка и не спи,

Сузана с поглед мил следи...

Ухажването беше сладко.

Съпружеството - твърде кратко!

Април бе период любовен,

но Май за Радко бе отровен.

Бе обстановката различна.

Сузана - хладна и себична,

оженила се бе по сметка.

Този котарак голям

приличаше ù на Тарзан,

та, Сузи, градката кокетка,

направила бе грешна сметка.

Помисли го за бизнесмен,

а не за селски прост ерген.

Виновни  бяха пролетта,

романтиката и страстта.

"Какъв ти, Божичко, Тарзан!

Та този Радко е "пейзан"!

Ни финес, нито маниер,

нито стил в котака чер.

А наглостта му чак я смая,

ЗА СВОИ КОТЕНЦА МЕЧТАЕЛ!

" Ах, този селяндур проклет,

забрави, че е градски зет!

- Щом търсиш котка за разплод,

иди при своя селски род!

Такава тук за тебе няма! -

го хока Сузи от дивана...

Историята е с развръзка.

Сузана почна нова връзка.

Открила беше нов Тарзан.

Не някакъв селяк презрян!

ТОЙ сред животните бе пръв -

мастит   пенсиониран Лъв.

Е, доста беше остарял,

без зъби и изпосталял,

без боен дух, житейска стръв,

но беше титулуван - ЛЪВ.

А любовта къде остана?

На село върна се с ПЕЙЗАНА.

Да, често срещаме "Сузанки",

самовлюбени и жалки.

За тез девойки ми е жал!

В Амур не виждат идеал,

а на мечтите им венец

е само "Златният телец"