Любов необяснима - басня
В един апартамент панелен,
в празничния ден неделен -
беше по Велики пости -
пристигнаха от село гости.
Не бяха тръгнали за кратко.
Довели бяха даже Радко -
домашния си котарак,
със косъм черен, с вит мустак...
Стопаните пък имаха си котка.
Не простичка Писана кротка,
а сладка, пухкава Персийка -
бяла, нежна, гиздосийка!
Е, палавичка беше тя,
та щом котакът я съзря
снага как кърши с лека стъпка,
разтърси го любовна тръпка.
Това се случи през април,
хормонът бе го подлудил,
а Мацката бе просто чудо!
Влюби се котакът лудо,
въздиша, мърка и не спи,
Сузана с поглед мил следи...
Ухажването беше сладко.
Съпружеството - твърде кратко!
Април бе период любовен,
но Май за Радко бе отровен.
Бе обстановката различна.
Сузана - хладна и себична,
оженила се бе по сметка.
Този котарак голям
приличаше ù на Тарзан,
та, Сузи, градката кокетка,
направила бе грешна сметка.
Помисли го за бизнесмен,
а не за селски прост ерген.
Виновни бяха пролетта,
романтиката и страстта.
"Какъв ти, Божичко, Тарзан!
Та този Радко е "пейзан"!
Ни финес, нито маниер,
нито стил в котака чер.
А наглостта му чак я смая,
ЗА СВОИ КОТЕНЦА МЕЧТАЕЛ!
" Ах, този селяндур проклет,
забрави, че е градски зет!
- Щом търсиш котка за разплод,
иди при своя селски род!
Такава тук за тебе няма! -
го хока Сузи от дивана...
Историята е с развръзка.
Сузана почна нова връзка.
Открила беше нов Тарзан.
Не някакъв селяк презрян!
ТОЙ сред животните бе пръв -
мастит пенсиониран Лъв.
Е, доста беше остарял,
без зъби и изпосталял,
без боен дух, житейска стръв,
но беше титулуван - ЛЪВ.
А любовта къде остана?
На село върна се с ПЕЙЗАНА.
Да, често срещаме "Сузанки",
самовлюбени и жалки.
За тез девойки ми е жал!
В Амур не виждат идеал,
а на мечтите им венец
е само "Златният телец"
© Генка Богданова All rights reserved.
