Усещам сигналите първични,
мозъкът не може да греши.
А думите, когато са излишни,
с очи говорим най-добре, нали?
Взирайки се с цялата си нежност,
в пъстрите ти, влажни сетива,
откривам в миг на палава небрежност,
по невнимание изпусната сълза.
Погледнеш ли през сините ми лещи,
прикриващи умело моето лице,
ще видиш две ръце със свещи,
протегнати към твоето сърце. ...