Любов от пръв поглед
Усещам сигналите първични,
мозъкът не може да греши.
А думите, когато са излишни,
с очи говорим най-добре, нали?
Взирайки се с цялата си нежност,
в пъстрите ти, влажни сетива,
откривам в миг на палава небрежност,
по невнимание изпусната сълза.
Погледнеш ли през сините ми лещи,
прикриващи умело моето лице,
ще видиш две ръце със свещи,
протегнати към твоето сърце.
Прекрасно е, когато двама
се държим като деца,
и чудейки се - не е ли измама,
се опитваме да припознаем любовта.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Велика игра...Прекрасен стих!
