9.04.2020 г., 0:08

Любов по време на карантина

1K 0 0

България в извънредно положение!

Седя си пред прозорец с южно изложение.

Нанизала съм маска, очила,

В ръцете имам няколко рула.

Ей тъй! Ако ме засърби!

Ако нейде засмъди.

И, тръгва брифингът редовен!

А, в главата ми, рефрен любовен:

Влюбена съм, Мутафчийски!

Гледам твоето лице без маска!

И мечтая, любовчийски,

маската да ти наложа!

Очилата да ти сложа!

Искам ръкавиците да ти нанижа!

Че си наша ценост! Съкровище безценно!

Ще умра, ако изчезнеш от екраните безследно!

Като мине тая карантина,

като  нищо ще замина

нейде из арабските страни,

със забулени жени.

Знам, че няма да си там,

ама, ще си мисля, че си сам.

Че търсиш маската ми да познаеш.

За непознатата любов да си мечтаеш.

Че я има, ако знаеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....