България в извънредно положение!

Седя си пред прозорец с южно изложение.

Нанизала съм маска, очила,

В ръцете имам няколко рула.

Ей тъй! Ако ме засърби!

Ако нейде засмъди.

И, тръгва брифингът редовен!

А, в главата ми, рефрен любовен:

Влюбена съм, Мутафчийски!

Гледам твоето лице без маска!

И мечтая, любовчийски,

маската да ти наложа!

Очилата да ти сложа!

Искам ръкавиците да ти нанижа!

Че си наша ценост! Съкровище безценно!

Ще умра, ако изчезнеш от екраните безследно!

Като мине тая карантина,

като  нищо ще замина

нейде из арабските страни,

със забулени жени.

Знам, че няма да си там,

ама, ще си мисля, че си сам.

Че търсиш маската ми да познаеш.

За непознатата любов да си мечтаеш.

Че я има, ако знаеш!