3.02.2010 г., 9:19

Любов под луната

915 0 0

Любов под луната

 

Загубени на мрака в безкрая,

c моята любов ще те омая.

Ще ме целуваш с устните си жарки

и ще сияят чувствата ни ярки.

 

Ще ме докосваш ти в тъмнината,

плахо ще блести над нас луната

и в този миг най-ярките звезди

ще бъдат влюбените ти очи.

 

И срещайки се сред полето тайно,

окъпани от лунна светлина,

ще те желая все така безкрайно

и вечно ще те нося във кръвта.

 

В прегръдката ми нежно сгушен,

тъй близо си до моето сърце

и ако имах сила някаква,

ще си останеш тук със векове.

 

14.08.2000

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...