Любов под луната
Загубени на мрака в безкрая,
c моята любов ще те омая.
Ще ме целуваш с устните си жарки
и ще сияят чувствата ни ярки.
Ще ме докосваш ти в тъмнината,
плахо ще блести над нас луната
и в този миг най-ярките звезди
ще бъдат влюбените ти очи.
И срещайки се сред полето тайно,
окъпани от лунна светлина,
ще те желая все така безкрайно
и вечно ще те нося във кръвта.
В прегръдката ми нежно сгушен,
тъй близо си до моето сърце
и ако имах сила някаква,
ще си останеш тук със векове.
14.08.2000
© АнеблА Всички права запазени