3 февр. 2010 г., 09:19

Любов под луната

918 0 0

Любов под луната

 

Загубени на мрака в безкрая,

c моята любов ще те омая.

Ще ме целуваш с устните си жарки

и ще сияят чувствата ни ярки.

 

Ще ме докосваш ти в тъмнината,

плахо ще блести над нас луната

и в този миг най-ярките звезди

ще бъдат влюбените ти очи.

 

И срещайки се сред полето тайно,

окъпани от лунна светлина,

ще те желая все така безкрайно

и вечно ще те нося във кръвта.

 

В прегръдката ми нежно сгушен,

тъй близо си до моето сърце

и ако имах сила някаква,

ще си останеш тук със векове.

 

14.08.2000

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....