Feb 3, 2010, 9:19 AM

Любов под луната

  Poetry » Love
914 0 0

Любов под луната

 

Загубени на мрака в безкрая,

c моята любов ще те омая.

Ще ме целуваш с устните си жарки

и ще сияят чувствата ни ярки.

 

Ще ме докосваш ти в тъмнината,

плахо ще блести над нас луната

и в този миг най-ярките звезди

ще бъдат влюбените ти очи.

 

И срещайки се сред полето тайно,

окъпани от лунна светлина,

ще те желая все така безкрайно

и вечно ще те нося във кръвта.

 

В прегръдката ми нежно сгушен,

тъй близо си до моето сърце

и ако имах сила някаква,

ще си останеш тук със векове.

 

14.08.2000

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...