Сядам самотно на пейката в парка,
където щастливо царува есента.
Влюбено гледам към празната арка,
събирала някога нечии сърца.
Нима е красиво листата да плачат,
усещайки, че скоро идва смъртта,
мокри врабчета в локвите да скачат,
измръзнали жално да търсят храна?
И аз като листата понякога плача,
в себе си на сигурно се сгушвам едва,
търсейки бягство от меча на палача,
по алеята крача с бял лист в ръка. ...