Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет
и свръзва вчера с днес като с въже...
Горчиво беше, сладостта - измамна
и всяко упование - клише.
На две се късах - тази дето беше -
преди да татуираш в мен любов
и другата - със дръзките копнежи,
обсебена от нрава ти суров... ...