Любов с изтекла годност
Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет
и свръзва вчера с днес като с въже...
Горчиво беше, сладостта - измамна
и всяко упование - клише.
На две се късах - тази дето беше -
преди да татуираш в мен любов
и другата - със дръзките копнежи,
обсебена от нрава ти суров...
Сега... ме нямаш. Съм ти празнотата
и белега от топлата ми длан...
Съдът е в отпуск. Съди днес съдбата -
да ме сънуваш, а осъмваш сам...
Аз... ще привиквам, ще приспособявам,
ще реновирам чувства за пригодност...
Тъгата ще е трън - да не забрявям
как случих на любов с изтекла годност...
