Любов с побелели коси
Любов с побелели коси
Отдавна обичана, но не забравена,
от други отричана, в сърце ми запазена,
все тъй красива и по детски добра,
ти се завърна и мен пак избра.
Усмихнат посрещам те и макар остарял,
аз съм си същият (е да - побелял),
копнежно очаквах те, пред мен застани,
погледни ме в очите и с любов прегърни.
Нека си спомним младежките дни,
за нашите радости, за всички мечти,
които с теб имахме и нека сега
да сбъднем заедно поне една!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
