Когато приютил се в двете длани,
поиска плах сънят ми да остане,
ресниците целунал ти ги – скришом,
от мен ще иска стих да ти напиша.
А думите ми – пръснати от снощи,
броят звездите, по небето още.
И Месецът измамно пак е млад,
преструва се на влюбен звездопад,
в косите вплита, знае, че греши,
че само на стихийте съм съпруга,
дори да имам хиляди души,
звездите да гаси, една, след друга, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация