Любов в подмолите на есента
ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен.
През синия балкон на заранта
Всевишният когато се надвесва,
недей посяга – сънен и припрян,
да дръпнеш онемялата завеса.
Напих се с тишина и ми тежи.
Умът ми от мълчания се пръска.
Обичам те – ти нищо не дължиш.
Но кой ли зимата по нас насъска?
Тя иде – бясна! – като кучка зла,
ръмжи в драпериите листопадни
и давещата дрипава мъгла
полепва по очите безпощадно.
Поемаш ли? Оголеният друм
едва ли ще те отведе към Рая.
А вън вали – безцветно и без шум.
И стъпките ти чезнат във безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
