Любов в подмолите на есента
ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен.
През синия балкон на заранта
Всевишният когато се надвесва,
недей посяга – сънен и припрян,
да дръпнеш онемялата завеса.
Напих се с тишина и ми тежи.
Умът ми от мълчания се пръска.
Обичам те – ти нищо не дължиш.
Но кой ли зимата по нас насъска?
Тя иде – бясна! – като кучка зла,
ръмжи в драпериите листопадни
и давещата дрипава мъгла
полепва по очите безпощадно.
Поемаш ли? Оголеният друм
едва ли ще те отведе към Рая.
А вън вали – безцветно и без шум.
И стъпките ти чезнат във безкрая.
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дени, любовта никога не е притежание, но го разбираме късно
-
Наденце, есен е, обичам есента, а тя е душата ми.
-
Благодаря, Валя, хареса ми.
-
Благодаря, Зиги, хубав ден ти пожелавам
-
Напих се с тишина и ми тежи.
Умът ми от мълчания се пръска.
Обичам те – и нищо не дължиш. -
Оживя пред очите ми тази дрипава, мъглива тъга, Валенце.
-
Красиво е! Изрисува образи в съзнанието ми. Поздравления!
-
Есента е специален сезон за мене, Миночка, родена съм през нея
-
Натъжена е душата ти, която сравняваш с октомври, с листопадите, стичащи се по пердетата и тази тишина...! Много ми хареса Валентина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
