Sep 4, 2021, 1:20 PM  

Любов в подмолите на есента 

  Poetry » Love
425 3 9

ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА

 

Октомври приютява всеки лист

в дланта ми – разтопено злато,

Ала шептежният му ръкопис

за мен е твърде непонятен.

 

През синия балкон на заранта

Всевишният когато се надвесва,

недей посяга – сънен и припрян,

да дръпнеш онемялата завеса.

 

Напих се с тишина и ми тежи.

Умът ми от мълчания се пръска.

Обичам те – ти нищо не дължиш.

Но кой ли зимата по нас насъска?

 

Тя иде – бясна! – като кучка зла,

ръмжи в драпериите листопадни

и давещата дрипава мъгла

полепва по очите безпощадно.

 

Поемаш ли? Оголеният друм

едва ли ще те отведе към Рая.

А вън вали – безцветно и без шум.

И стъпките ти чезнат във безкрая.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??