Любов в сезони

Тихо се почука на вратата, 
с  леки стъпки приближих, 
плахо подадох си главата -
тя пред мен, Любовта, стои. 
- Здравей, 
ела на моите криле, 
да полетим
и земния простор да обиколим. 
Признателно й се поклоних,
не умувах, 
с радост й се доверих.
Щастливи път поехме на мига
и попаднахме на Зимата
с кристална чистота.
Ах, как омайно бяла планината, 
като в шапка с козирка, 
дава от свойта топлина
на гората и сърната в студа.
В хижата камината гори
за уют на две обичани души,
а отвън на снежния килим
деца играят в мир.
След това гълъбчето долетя
с поканата от Пролетта.
Райска красота - заляла цялата Земя. 
Виж, бялата иглика
и Човекът как ни се усмихва.
А камбанките на момина сълза
не са ли с женска красота?
Тук червеното лале в нежна чашка
две пчелички неуморни приютява.
Ето го цветът на вишната и ми кажи - 
не е ли с багрите на нашите мечти? 
А там, в клонките на жълтата череша, 
пойни птици леят песен.
Благодарихме и неусетно
Лятото поздравихме. 
Коктейли, танци и игри
изпълват наш'те дни, 
а вечерта, 
в прегръдката на нощното небе,
тела обливаме
в синьото море.
Отпуснати на пясъка лежим,
за молитвата да помълчим.
Пред нас луна застлала е пътека - 
пътя си да продължим.
Есента посреща ни от другата страна, 
нашарила е в злато цялата Земя.
Радост, красота и мир - 
ний потапяме се в този вир.
С благодат посреща ни навред -
божествено съзнание пробужда.
- Насърчавам те!
Творец - върховен ти бъди на твоя сън 
и съня на цялата планета!