Той е ситен и леко се рони
и е бисерен, топъл, присъщ
е на всичките земни сезони -
Любовният трепетен дъжд.
На сълза от очите прилича,
на протегната силна ръка,
на крещящо в гърдите Обичам,
на запалена в мрака луна.
И прилича на пъргави мисли
в босоного, щастливо дете,
и на старец, дълбоко умислен
откога е поел, накъде.
И на летния пурпурен залез,
и на есенни гъсти мъгли,
на избягал от слънцето парещ
лъч, скрил се във нечии коси.
Най-силно прилича обаче
на тъгата във мойто сърце,
когато от мен си далече.
... Няма изгледи скоро да спре!
© Таня Донова Всички права запазени