Знам, че в живота съществува баланс,
късметът следи - нещастието дебне,
всяко нещо си има своя втори шанс -
и всичко мога да забравя, но теб не!
Не тръгвай, не тръгвай точно днес,
не и когато толкова време чаках,
защо в този малък за мене прогрес
ме караш след теб да гледам в мрака.
Гледахме в една посока, в една точка,
докато не стана мой любовен опонент,
затова ме оставяш, получавам отсрочка,
забравяш ме до някой следващ момент.
Мислиш ме за някакъв противник,
затова всяко мое действие е напразно.
Не бъди толкоз сигурна, не съм наивник,
когато се боря, се боря безотказно.
© Никица Христов Всички права запазени