Jul 28, 2013, 4:14 PM

Любовен опонент

  Poetry » Love
619 0 3

Знам, че в живота съществува баланс,
късметът следи - нещастието дебне,
всяко нещо си има своя втори шанс -
и всичко мога да забравя, но теб не!

 

Не тръгвай, не тръгвай точно днес,

не и когато толкова време чаках,

защо в този малък за мене прогрес

ме караш след теб да гледам в мрака.

 

Гледахме в една посока, в една точка,

докато не стана мой любовен опонент,

затова ме оставяш, получавам отсрочка,

забравяш ме до някой следващ момент.

 

Мислиш ме за някакъв противник,

затова всяко мое действие е напразно.

Не бъди толкоз сигурна, не съм наивник,

когато се боря, се боря безотказно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...