11.01.2011 г., 16:45

Любовен роман?

1.1K 0 11

Историята май познава тази книжка.

Разбира се, че е различна! /нищо ново.../

Различен поглед, трепет и въздишка,

сърцето от любов тежи като олово.

 

Приемни и корони, принцове, каляски!

И гледай как довчерашната Чебурашка

във тази приказка, на бал с любовни маски,

е заприличала досущ на Пепеляшка!

 

Романтиката пак запали свещи по небето,

лиричен глас извади вятърът от пазва.

Очите пак са пълни със възторга на детето,

което вярва в туй, което му разказват.

 

Герои, битки, рицари и Дулсинеи,

а страници стремглаво се въртят към края.

Да, днес съм по-вълшебна аз от всички феи!

/какво се случва после? Нека да не зная.../

 

Прости ми. Доста книги съм прочела,

те всички свършваха с една корица твърда.

И поглед над последната кора съм свела

да я преобразя във лист. Но тя не мърда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за добрите думи и споделените емоции! За мен е чест!
  • Ехеееее как съм го пропуснала...!Поздравления за оригиналния изказ!
  • Много е хубаво!!!Поздравления,Люси!!!
  • Прости ми. Доста книги съм прочела,
    те всички свършваха с една корица твърда.
    И поглед над последната кора съм свела
    да я преобразя във лист. Но тя не мърда.


    Люсил, ...! Благодаря ти!
  • Хмм, Люси, страшна си бе. За жалост любовта свършва с твърда корица. Поздравявам те.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...