11.01.2011 г., 16:45

Любовен роман?

1.1K 0 11

Историята май познава тази книжка.

Разбира се, че е различна! /нищо ново.../

Различен поглед, трепет и въздишка,

сърцето от любов тежи като олово.

 

Приемни и корони, принцове, каляски!

И гледай как довчерашната Чебурашка

във тази приказка, на бал с любовни маски,

е заприличала досущ на Пепеляшка!

 

Романтиката пак запали свещи по небето,

лиричен глас извади вятърът от пазва.

Очите пак са пълни със възторга на детето,

което вярва в туй, което му разказват.

 

Герои, битки, рицари и Дулсинеи,

а страници стремглаво се въртят към края.

Да, днес съм по-вълшебна аз от всички феи!

/какво се случва после? Нека да не зная.../

 

Прости ми. Доста книги съм прочела,

те всички свършваха с една корица твърда.

И поглед над последната кора съм свела

да я преобразя във лист. Но тя не мърда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за добрите думи и споделените емоции! За мен е чест!
  • Ехеееее как съм го пропуснала...!Поздравления за оригиналния изказ!
  • Много е хубаво!!!Поздравления,Люси!!!
  • Прости ми. Доста книги съм прочела,
    те всички свършваха с една корица твърда.
    И поглед над последната кора съм свела
    да я преобразя във лист. Но тя не мърда.


    Люсил, ...! Благодаря ти!
  • Хмм, Люси, страшна си бе. За жалост любовта свършва с твърда корица. Поздравявам те.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...